29 сент. 2020 г., 10:18  

Обичам

646 4 13

Обичам си римушките,

за вас оставям пушките

да стреляте по тях, но за беля:

и мерникът изкри́вен е,

героят ми наивен е,

като дете на цялата земя 😊

 

Обичам си тетрадките,

тефтерите и папките

и хаоса в главата подреден.

Обичам химикалките

и в пъстро откачалките

намерили в мечтите ми терен!

 

Припев:

За лудите животът е чудесен,

в нормалните кротува лудостта.

Китарата направих си от песен

и струни от дъга на есента.

 

Обичам си и розата

разцъфнала в сърцето ми,

забравила, че има и бодли.

Обичам си кориците,

накацали в лавиците

и с тях летя, когато ме боли.

 

Обичам си боичките

и песента, и птичките,

когато ме събуждат през нощта!

Пристигнали с кометата

да яхваме ракетата

и да взривим на чувствата света!

 

Припев:

За лудите животът е чудесен,

в нормалните кротува лудостта.

Китарата направих си от песен

и струни от дъга на есента.

😊

 

Поздравявам ви с оригинала:

https://www.youtube.com/watch?v=ybAVaxYXNfA 

Мелодията е същата 😊

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Чакърова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Свежарско !
  • И аз си я запях Тази лудост много ми хареса
  • Поздрави, Дани
  • Браво, Краси!
  • Аааа и в лудостта има йерархия, Генек. Мерси Вили , Дени, а ти как мислиш, че не съм я изпяла ли?!, рок версията, ако чуеш .. Георги, ще ми се прецака парчето с тази плеймейтка и порше Юри, носи си китара, че мойта издъхва! Да ти е сладко кафето, Пепи! Деа, Мариана, Ивита - Благодаря! Светле - пей

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...