29 sept 2020, 10:18  

Обичам

656 4 13

Обичам си римушките,

за вас оставям пушките

да стреляте по тях, но за беля:

и мерникът изкри́вен е,

героят ми наивен е,

като дете на цялата земя 😊

 

Обичам си тетрадките,

тефтерите и папките

и хаоса в главата подреден.

Обичам химикалките

и в пъстро откачалките

намерили в мечтите ми терен!

 

Припев:

За лудите животът е чудесен,

в нормалните кротува лудостта.

Китарата направих си от песен

и струни от дъга на есента.

 

Обичам си и розата

разцъфнала в сърцето ми,

забравила, че има и бодли.

Обичам си кориците,

накацали в лавиците

и с тях летя, когато ме боли.

 

Обичам си боичките

и песента, и птичките,

когато ме събуждат през нощта!

Пристигнали с кометата

да яхваме ракетата

и да взривим на чувствата света!

 

Припев:

За лудите животът е чудесен,

в нормалните кротува лудостта.

Китарата направих си от песен

и струни от дъга на есента.

😊

 

Поздравявам ви с оригинала:

https://www.youtube.com/watch?v=ybAVaxYXNfA 

Мелодията е същата 😊

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Чакърова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Свежарско !
  • И аз си я запях Тази лудост много ми хареса
  • Поздрави, Дани
  • Браво, Краси!
  • Аааа и в лудостта има йерархия, Генек. Мерси Вили , Дени, а ти как мислиш, че не съм я изпяла ли?!, рок версията, ако чуеш .. Георги, ще ми се прецака парчето с тази плеймейтка и порше Юри, носи си китара, че мойта издъхва! Да ти е сладко кафето, Пепи! Деа, Мариана, Ивита - Благодаря! Светле - пей

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...