29.09.2020 г., 10:18  

Обичам

645 4 13

Обичам си римушките,

за вас оставям пушките

да стреляте по тях, но за беля:

и мерникът изкри́вен е,

героят ми наивен е,

като дете на цялата земя 😊

 

Обичам си тетрадките,

тефтерите и папките

и хаоса в главата подреден.

Обичам химикалките

и в пъстро откачалките

намерили в мечтите ми терен!

 

Припев:

За лудите животът е чудесен,

в нормалните кротува лудостта.

Китарата направих си от песен

и струни от дъга на есента.

 

Обичам си и розата

разцъфнала в сърцето ми,

забравила, че има и бодли.

Обичам си кориците,

накацали в лавиците

и с тях летя, когато ме боли.

 

Обичам си боичките

и песента, и птичките,

когато ме събуждат през нощта!

Пристигнали с кометата

да яхваме ракетата

и да взривим на чувствата света!

 

Припев:

За лудите животът е чудесен,

в нормалните кротува лудостта.

Китарата направих си от песен

и струни от дъга на есента.

😊

 

Поздравявам ви с оригинала:

https://www.youtube.com/watch?v=ybAVaxYXNfA 

Мелодията е същата 😊

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Чакърова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Свежарско !
  • И аз си я запях Тази лудост много ми хареса
  • Поздрави, Дани
  • Браво, Краси!
  • Аааа и в лудостта има йерархия, Генек. Мерси Вили , Дени, а ти как мислиш, че не съм я изпяла ли?!, рок версията, ако чуеш .. Георги, ще ми се прецака парчето с тази плеймейтка и порше Юри, носи си китара, че мойта издъхва! Да ти е сладко кафето, Пепи! Деа, Мариана, Ивита - Благодаря! Светле - пей

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...