29.09.2020 г., 10:18  

Обичам

653 4 13

Обичам си римушките,

за вас оставям пушките

да стреляте по тях, но за беля:

и мерникът изкри́вен е,

героят ми наивен е,

като дете на цялата земя 😊

 

Обичам си тетрадките,

тефтерите и папките

и хаоса в главата подреден.

Обичам химикалките

и в пъстро откачалките

намерили в мечтите ми терен!

 

Припев:

За лудите животът е чудесен,

в нормалните кротува лудостта.

Китарата направих си от песен

и струни от дъга на есента.

 

Обичам си и розата

разцъфнала в сърцето ми,

забравила, че има и бодли.

Обичам си кориците,

накацали в лавиците

и с тях летя, когато ме боли.

 

Обичам си боичките

и песента, и птичките,

когато ме събуждат през нощта!

Пристигнали с кометата

да яхваме ракетата

и да взривим на чувствата света!

 

Припев:

За лудите животът е чудесен,

в нормалните кротува лудостта.

Китарата направих си от песен

и струни от дъга на есента.

😊

 

Поздравявам ви с оригинала:

https://www.youtube.com/watch?v=ybAVaxYXNfA 

Мелодията е същата 😊

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Чакърова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Свежарско !
  • И аз си я запях Тази лудост много ми хареса
  • Поздрави, Дани
  • Браво, Краси!
  • Аааа и в лудостта има йерархия, Генек. Мерси Вили , Дени, а ти как мислиш, че не съм я изпяла ли?!, рок версията, ако чуеш .. Георги, ще ми се прецака парчето с тази плеймейтка и порше Юри, носи си китара, че мойта издъхва! Да ти е сладко кафето, Пепи! Деа, Мариана, Ивита - Благодаря! Светле - пей

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...