9 февр. 2020 г., 00:18

Обичам, че ме мразиш

600 0 1

Защо винаги се впускам в нещо,

за което не съм готов?
Защо правя същите грешки,

които съм правил хиляди пъти преди?
Трябваше да се науча до сега
Всичко, което изграждам, изгаря
Знам, че не ме искаш наоколо

Защо продължаваме да се сбогуваме,

след което продължаваме да се връщаме за още?
И колко проклети времена можем да продължим да вървим напред-назад?
Така че можеш да ме изгониш

Обичам, че ме мразиш,

защото тази война започна от първия ден
Мразя как ме обичаш и как отне толкова време, за да продължим напред
Несигурността ти взе най-доброто от мен, от теб, от нас, от това, което бихме могли да бъдем
Обичам, че ме мразиш

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емил Богданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Несигурността ти взе най-доброто от мен, от теб, от нас, от това, което бихме могли да бъдем." ❤️

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...