9 февр. 2020 г., 00:18

Обичам, че ме мразиш

602 0 1

Защо винаги се впускам в нещо,

за което не съм готов?
Защо правя същите грешки,

които съм правил хиляди пъти преди?
Трябваше да се науча до сега
Всичко, което изграждам, изгаря
Знам, че не ме искаш наоколо

Защо продължаваме да се сбогуваме,

след което продължаваме да се връщаме за още?
И колко проклети времена можем да продължим да вървим напред-назад?
Така че можеш да ме изгониш

Обичам, че ме мразиш,

защото тази война започна от първия ден
Мразя как ме обичаш и как отне толкова време, за да продължим напред
Несигурността ти взе най-доброто от мен, от теб, от нас, от това, което бихме могли да бъдем
Обичам, че ме мразиш

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емил Богданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Несигурността ти взе най-доброто от мен, от теб, от нас, от това, което бихме могли да бъдем." ❤️

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...