31 янв. 2013 г., 11:13

Обичам снега

1.9K 0 8

                 Обичам снега,

 

когато вали

на едри парцали.

Трепкащо бяло е.

Котешки

лапки

са минали

в ранното утро

и нежна

следа

са оставили.

Вървя.

Душата ми спи

и сънува.

Вали,

       вали,  

              вали...

Снежинки

ме рисуват.

И не искам

да свършва

пътеката бяла:

може би

ще те срещна

отново -

както тогава!...

Вали,

        вали,

                вали...

Бяла нежност...

Толкова е бяло,

че е неизбежно!...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роза Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...