Обичам снега
Обичам снега,
когато вали
на едри парцали.
Трепкащо бяло е.
Котешки
лапки
са минали
в ранното утро
и нежна
следа
са оставили.
Вървя.
Душата ми спи
и сънува.
Вали,
вали,
вали...
Снежинки
ме рисуват.
И не искам
да свършва
пътеката бяла:
може би
ще те срещна
отново -
както тогава!...
Вали,
вали,
вали...
Бяла нежност...
Толкова е бяло,
че е неизбежно!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роза Стоянова Всички права запазени
