Застигнат от най-нежната стихия,
мечтите свои, сбъднал във Жена,
аз врекох се и трябва ли да крия -
в най - слънчевата Фея – Любовта?
Обичах те и все към теб пътувах,
преброждайки безлунни светове,
сто гълъба с въздишки нарисувах,
с надежда, някой, теб да доведе!
Страхувах се дали ще те позная,
сред стъклената, празна красота,
припявала ми в трелите на Рая,
и чупеща се... в Лед и... Суета! ...