Обичам те
Застигнат от най-нежната стихия,
мечтите свои, сбъднал във Жена,
аз врекох се и трябва ли да крия -
в най - слънчевата Фея – Любовта?
Обичах те и все към теб пътувах,
преброждайки безлунни светове,
сто гълъба с въздишки нарисувах,
с надежда, някой, теб да доведе!
Страхувах се дали ще те позная,
сред стъклената, празна красота,
припявала ми в трелите на Рая,
и чупеща се... в Лед и... Суета!
Видях те - за очите беше лесно,
Съдбата ми прошепна - остани,
опитах се да кажа нещо смешно,
в шум дансинга объркването скри!
Танцувахме във ритъма на блуса,
разпалили в телата сноп искри,
отказваше ни разумът, да слуша,
предал се пред вековните игри!
Избрах те, щом отвори си Душата,
а моята в миг всичко ми прости,
съблече се свенливо до... Вратата,
изрече ми: "Оставам тук"! А... ти?
Сега те имам и в Сърцето зная,
Обичам те най – истински, а Ти,
ще осветяваш пътя ни в безкрая,
дорде под нас Земята се върти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Колев Всички права запазени
