Обичам те
С толкова любов и красота
изпълваше ти моята душа.
С толкова цветя и слънце
даряваше ти моето сърце!
Вярвах аз на твоите лъжи,
вярвах аз, но ти ме нарани.
Обичам те, но толкова боли,
защо сърцето ми сега кърви?
С теб бе пълна моята душа,
с тебе имах всичко на света
сега стоя без тебе аз сама,
сега тъжа изгубих любовта.
Сълзи обливат моето лице,
тъга погубва моето сърце
протягам вечно двете си ръце
и жадно търся твоето небе.
Сега е пуста моята душа,
сега потънала е в самота,
тъжи студено моето сърце
и дълго търси твоето лице.
С всяка дума толкова жестока,
оставяш в мене рана тъй дълбока.
Заливаш моята любов с думи кални,
а аз към теб отправям други жални:
Обичам те аз само толкова помни,
обичам те ти всичко друго забрави!
Прости ми ти, по тебе все тъжа,
прости ми ти без тебе ще умра!
изпълваше ти моята душа.
С толкова цветя и слънце
даряваше ти моето сърце!
Вярвах аз на твоите лъжи,
вярвах аз, но ти ме нарани.
Обичам те, но толкова боли,
защо сърцето ми сега кърви?
С теб бе пълна моята душа,
с тебе имах всичко на света
сега стоя без тебе аз сама,
сега тъжа изгубих любовта.
Сълзи обливат моето лице,
тъга погубва моето сърце
протягам вечно двете си ръце
и жадно търся твоето небе.
Сега е пуста моята душа,
сега потънала е в самота,
тъжи студено моето сърце
и дълго търси твоето лице.
С всяка дума толкова жестока,
оставяш в мене рана тъй дълбока.
Заливаш моята любов с думи кални,
а аз към теб отправям други жални:
Обичам те аз само толкова помни,
обичам те ти всичко друго забрави!
Прости ми ти, по тебе все тъжа,
прости ми ти без тебе ще умра!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Николова Все права защищены
