Обичам те
С толкова любов и красота
изпълваше ти моята душа.
С толкова цветя и слънце
даряваше ти моето сърце!
Вярвах аз на твоите лъжи,
вярвах аз, но ти ме нарани.
Обичам те, но толкова боли,
защо сърцето ми сега кърви?
С теб бе пълна моята душа,
с тебе имах всичко на света
сега стоя без тебе аз сама,
сега тъжа изгубих любовта.
Сълзи обливат моето лице,
тъга погубва моето сърце
протягам вечно двете си ръце
и жадно търся твоето небе.
Сега е пуста моята душа,
сега потънала е в самота,
тъжи студено моето сърце
и дълго търси твоето лице.
С всяка дума толкова жестока,
оставяш в мене рана тъй дълбока.
Заливаш моята любов с думи кални,
а аз към теб отправям други жални:
Обичам те аз само толкова помни,
обичам те ти всичко друго забрави!
Прости ми ти, по тебе все тъжа,
прости ми ти без тебе ще умра!
изпълваше ти моята душа.
С толкова цветя и слънце
даряваше ти моето сърце!
Вярвах аз на твоите лъжи,
вярвах аз, но ти ме нарани.
Обичам те, но толкова боли,
защо сърцето ми сега кърви?
С теб бе пълна моята душа,
с тебе имах всичко на света
сега стоя без тебе аз сама,
сега тъжа изгубих любовта.
Сълзи обливат моето лице,
тъга погубва моето сърце
протягам вечно двете си ръце
и жадно търся твоето небе.
Сега е пуста моята душа,
сега потънала е в самота,
тъжи студено моето сърце
и дълго търси твоето лице.
С всяка дума толкова жестока,
оставяш в мене рана тъй дълбока.
Заливаш моята любов с думи кални,
а аз към теб отправям други жални:
Обичам те аз само толкова помни,
обичам те ти всичко друго забрави!
Прости ми ти, по тебе все тъжа,
прости ми ти без тебе ще умра!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Николова Всички права запазени
