Обичам те
"Обичам те!" не казвах много често,
страхувах се да не горчи,
криех чувствата в самотно място,
и често предизвикваха сълзи.
"Обичам те!" е сложна мисъл,
не я подхвърлях, ей така,
галех я с несигурна усмивка,
или ме бодваше с тъга.
Трябвало е, а съм замълчала,
искала съм, а не съм посмяла
и съм пропуснала минутите щастие,
изричала съм думи неясни.
Сега все по-често ми липсва,
мелодията на буквите сладки,
аз в своя страх се орисах,
да живея със спомени прашни.
И споря сама с огледалото,
късни истини сричам,
но мълчат и душата, и тялото,
гласът само крещи:"Обичам те!"
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Илонка Денчева Все права защищены
