"Обичам те!" не казвах много често,
страхувах се да не  горчи,
криех чувствата в самотно място,
и често предизвикваха сълзи.
"Обичам те!" е сложна мисъл,
не я подхвърлях, ей така,
галех я с  несигурна усмивка,
или ме бодваше  с тъга.
Трябвало е, а съм замълчала, 
искала съм, а не съм посмяла
и съм пропуснала минутите щастие,
изричала съм думи неясни.
Сега все по-често ми липсва,
мелодията на буквите сладки,
 аз в своя страх  се орисах,
да живея със спомени прашни.
И споря сама с огледалото,
късни истини сричам,
но мълчат и душата, и тялото,
гласът само крещи:"Обичам те!"