на Поли
Обичам те, а днес е сряда,
обичам те и дъжд вали.
Обичам те от тук до ада,
без защо и без дали.
Обичам те, когато теб те няма,
обичам те, когато ти си тук.
Любовта ми е бездънна яма,
от скърцаща врата — досаден звук.
Обичам те, когато в целувка времето обърнем,
или когато просто си мълчим.
Когато в мрака погледи прегърнем
и кротко, сгушени, заспим.
© Александър Георгиев Все права защищены