на Поли
Обичам те, а днес е сряда,
обичам те и дъжд вали.
Обичам те от тук до ада,
без защо и без дали.
Обичам те, когато теб те няма,
обичам те, когато ти си тук.
Любовта ми е бездънна яма,
от скърцаща врата — досаден звук.
Обичам те, когато в целувка времето обърнем,
или когато просто си мълчим.
Когато в мрака погледи прегърнем
и кротко, сгушени, заспим.
© Александър Георгиев All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Благодаря Ви!