на Поли
Обичам те, а днес е сряда,
обичам те и дъжд вали.
Обичам те от тук до ада,
без защо и без дали.
Обичам те, когато теб те няма,
обичам те, когато ти си тук.
Любовта ми е бездънна яма,
от скърцаща врата — досаден звук.
Обичам те, когато в целувка времето обърнем,
или когато просто си мълчим.
Когато в мрака погледи прегърнем
и кротко, сгушени, заспим.
© Александър Георгиев All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Благодаря Ви!