19 мар. 2006 г., 11:52

Обичам те

1.9K 0 5
                         
                             Обичам те


                    Потъвам във очите ти красиви,
                    потапям се- две пламъчета живи.
                      Огньове във зениците игриви,
                      искрици във очите ми щастливи.

                    Докосвам ръцете ти горещи-
                    два въглена за мен зовящи.
                      Усещам устните пламтящи-
                      огнени звезди снега топящи.

                     Дарявам ти сърцето си туптящо,
                     пулсиращо-в любов искрящо.
                       Обичам те-шептя трептящо.
                       Обичам те- шептиш любящо.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стен Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • супер е
  • Стен всеки по своему казва тези думи .
    На мен много ми хареса първият стих!
    Любовта ,колко ли измерения има?
    Аз все това се питам,дали само една дума
    е достатъчна да я запълни?
  • ТЕЗИ НАТРАПЧИВИ РИМИ ДРАЗНЯТ...4 ОТ МЕН
  • Харесва ми. Оценявам с 4.
    Ако позволиш една дисекция, прочети.
    Прочитам го на глас и затрупано под непрестанната рима ми изплува чувството "трептящ шепот". А това вече ми говори много. И силно разтърсва.
    Хвани го!
    Разнеси го из въздуха!
    Думите /с техния трепет/ сами ще дойдат.
    И няма нужда да го сравняваш толкова с очите ти красиви, пламъчета живи, очите ми щастливи...
    Като се отърсиш от сравненията, акцентираш върху извора на чувството, оставяш читателя да доизгради със свои образи -- сравнения сцената. И така -- да го погълне.
    Получаваш един скрипт, но прочетен по различни начини и влияещ на всеки, който го докосне основнити чувство.

    Там нейде е нишката тънка,
    Плъзгай се,
    Гледай към нея.
    И отключи от сърцето си
    ТАЯ любов.
  • Любов...цялото стихотворение е изпълнено с любов!Харесва ми!/6/

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...