19 mar 2006, 11:52

Обичам те

  Poesía
1.9K 0 5
                         
                             Обичам те


                    Потъвам във очите ти красиви,
                    потапям се- две пламъчета живи.
                      Огньове във зениците игриви,
                      искрици във очите ми щастливи.

                    Докосвам ръцете ти горещи-
                    два въглена за мен зовящи.
                      Усещам устните пламтящи-
                      огнени звезди снега топящи.

                     Дарявам ти сърцето си туптящо,
                     пулсиращо-в любов искрящо.
                       Обичам те-шептя трептящо.
                       Обичам те- шептиш любящо.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стен Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • супер е
  • Стен всеки по своему казва тези думи .
    На мен много ми хареса първият стих!
    Любовта ,колко ли измерения има?
    Аз все това се питам,дали само една дума
    е достатъчна да я запълни?
  • ТЕЗИ НАТРАПЧИВИ РИМИ ДРАЗНЯТ...4 ОТ МЕН
  • Харесва ми. Оценявам с 4.
    Ако позволиш една дисекция, прочети.
    Прочитам го на глас и затрупано под непрестанната рима ми изплува чувството "трептящ шепот". А това вече ми говори много. И силно разтърсва.
    Хвани го!
    Разнеси го из въздуха!
    Думите /с техния трепет/ сами ще дойдат.
    И няма нужда да го сравняваш толкова с очите ти красиви, пламъчета живи, очите ми щастливи...
    Като се отърсиш от сравненията, акцентираш върху извора на чувството, оставяш читателя да доизгради със свои образи -- сравнения сцената. И така -- да го погълне.
    Получаваш един скрипт, но прочетен по различни начини и влияещ на всеки, който го докосне основнити чувство.

    Там нейде е нишката тънка,
    Плъзгай се,
    Гледай към нея.
    И отключи от сърцето си
    ТАЯ любов.
  • Любов...цялото стихотворение е изпълнено с любов!Харесва ми!/6/

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...