19.03.2006 г., 11:52

Обичам те

1.9K 0 5
                         
                             Обичам те


                    Потъвам във очите ти красиви,
                    потапям се- две пламъчета живи.
                      Огньове във зениците игриви,
                      искрици във очите ми щастливи.

                    Докосвам ръцете ти горещи-
                    два въглена за мен зовящи.
                      Усещам устните пламтящи-
                      огнени звезди снега топящи.

                     Дарявам ти сърцето си туптящо,
                     пулсиращо-в любов искрящо.
                       Обичам те-шептя трептящо.
                       Обичам те- шептиш любящо.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стен Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • супер е
  • Стен всеки по своему казва тези думи .
    На мен много ми хареса първият стих!
    Любовта ,колко ли измерения има?
    Аз все това се питам,дали само една дума
    е достатъчна да я запълни?
  • ТЕЗИ НАТРАПЧИВИ РИМИ ДРАЗНЯТ...4 ОТ МЕН
  • Харесва ми. Оценявам с 4.
    Ако позволиш една дисекция, прочети.
    Прочитам го на глас и затрупано под непрестанната рима ми изплува чувството "трептящ шепот". А това вече ми говори много. И силно разтърсва.
    Хвани го!
    Разнеси го из въздуха!
    Думите /с техния трепет/ сами ще дойдат.
    И няма нужда да го сравняваш толкова с очите ти красиви, пламъчета живи, очите ми щастливи...
    Като се отърсиш от сравненията, акцентираш върху извора на чувството, оставяш читателя да доизгради със свои образи -- сравнения сцената. И така -- да го погълне.
    Получаваш един скрипт, но прочетен по различни начини и влияещ на всеки, който го докосне основнити чувство.

    Там нейде е нишката тънка,
    Плъзгай се,
    Гледай към нея.
    И отключи от сърцето си
    ТАЯ любов.
  • Любов...цялото стихотворение е изпълнено с любов!Харесва ми!/6/

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...