Обичам те, страннико
Мъглата се слива с дим от комини,
примирено се лее по теб любовта ми.
По въздуха вън - все с теб рисувам картини,
тъй мило те гушвам в мечтите, жива поддържаш кръвта ми...
Ще разпозная допира ти в топлината на разпаления огън,
всяка падаща снежинка ще дотичам да прегърна.
Ако всяка нощ сълзите ми те къпеха с утеха или спомен,
по-чист от вятъра ще си, притихнал, де да можех да те върна...
Побелее ли косата ти, погледнеш ли навън,
открий ме в тишината - бяла, нежна като снежната постеля...
Там ще бъда, да те стопля и прегърна в твоя сън.
Няма ли ме на земята, за теб във птица аз ще се преселя...
Щом свият се коленете и падна сломена,
ще те намеря, даже по-сломен да си от мене.
За да хвана ръката ти - дори вече студена,
да легна до тебе, не давам сам небето да те вземе!
Но аз и сега те целувам, не спя, а тихичко мечтая.
Вдишвам дъха ти, сърцето ми силно пулсира,
отпуснат в ръцете ми, както винаги, когато бяхме в някаква си стая.
Обичам те, страннико, без теб светът ми да плаче не спира...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Безстрашна Все права защищены
