Обичам те, страннико
Мъглата се слива с дим от комини,
примирено се лее по теб любовта ми.
По въздуха вън - все с теб рисувам картини,
тъй мило те гушвам в мечтите, жива поддържаш кръвта ми...
Ще разпозная допира ти в топлината на разпаления огън,
всяка падаща снежинка ще дотичам да прегърна.
Ако всяка нощ сълзите ми те къпеха с утеха или спомен,
по-чист от вятъра ще си, притихнал, де да можех да те върна...
Побелее ли косата ти, погледнеш ли навън,
открий ме в тишината - бяла, нежна като снежната постеля...
Там ще бъда, да те стопля и прегърна в твоя сън.
Няма ли ме на земята, за теб във птица аз ще се преселя...
Щом свият се коленете и падна сломена,
ще те намеря, даже по-сломен да си от мене.
За да хвана ръката ти - дори вече студена,
да легна до тебе, не давам сам небето да те вземе!
Но аз и сега те целувам, не спя, а тихичко мечтая.
Вдишвам дъха ти, сърцето ми силно пулсира,
отпуснат в ръцете ми, както винаги, когато бяхме в някаква си стая.
Обичам те, страннико, без теб светът ми да плаче не спира...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Безстрашна Всички права запазени
