Обичам Ви!
| Обичам вятърът да си играе със | |||
| косите ми, | |||
| когато без посока просто си вървя. | |||
| Не мисля, | |||
| улици пресичам и всички са за | |||
| мен лица. | |||
| Обичам слънцето да озарява | |||
| душата ми, | |||
| когато най-пуста е без | |||
| светлина. | |||
| Да топли празното пространство. | |||
| Защо ли? | |||
| ... природата ми е жена. | |||
| Обичам и дъжда! Но само | |||
| нощем, | |||
| когато по прозорците се стича, | |||
| рисувайки | |||
| неказани неща и си въздиша. | |||
| И теб, мъгла, | |||
| прикрила толкова пропусната тъга. | |||
| Обичам Ви! | |||
| Наистина! О, всички времена! | |||
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариана Вълкова Все права защищены
