kotel (Мариана Вълкова)
222 3619
7.11.2009 г., 17:26 ч.

Обичам Ви! 

  Поезия » Друга
681 0 7
Обичам вятърът да си играе със
    косите ми,
когато без посока просто си вървя.
    Не мисля,  
улици пресичам и всички са за
    мен лица.  
Обичам слънцето да озарява  
    душата ми,
когато най-пуста е без  
    светлина.  
Да топли празното пространство.
    Защо ли?  
... природата ми е жена.  
Обичам и дъжда! Но само  
    нощем,  
когато по прозорците се стича,  
    рисувайки
неказани неща и си въздиша.  
    И теб, мъгла,
прикрила толкова пропусната тъга.
    Обичам Ви!
Наистина! О, всички времена!  

© Мариана Вълкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??