kotel (Мариана Вълкова) kotel (Мариана Вълкова)
3 222
Nov 7, 2009, 5:26 PM

Обичам Ви!

  Poetry » Other
830 0 7
Обичам вятърът да си играе със
    косите ми,
когато без посока просто си вървя.
    Не мисля,  
улици пресичам и всички са за
    мен лица.  
Обичам слънцето да озарява  
    душата ми,
когато най-пуста е без  
    светлина.  
Да топли празното пространство.
    Защо ли?  
... природата ми е жена.  
Обичам и дъжда! Но само  
    нощем,  
когато по прозорците се стича,  
    рисувайки
неказани неща и си въздиша.  
    И теб, мъгла,
прикрила толкова пропусната тъга.
    Обичам Ви!
Наистина! О, всички времена!  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариана Вълкова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0