Едно обичане ми е заседнало ей тук...
Селвер
Това заседнало обичане... Боли!
Заседнало е във душата ми, дълбоко,
заседнало накриво, чак горчи,
и сълзите изцежда, и крещи от болка...
Не ми минава, но не иска нищо,
стои във мрака и ме чака там,
и шепне клетви, и молитви необмислени,
написани слова от нечий блян...
Засяда често, чака да си легна,
сърцето ми да грабне, да заспи,
засяда в душата ми, безбрежната,
и тихичко, безмислено, боли!
Диана Димитрова
© Диана Димитрова Все права защищены