16 нояб. 2007 г., 08:46

Обичаш ли ме? / Обичам те...

2.5K 0 4
Очите ти - като огън небесен,
изгарящ всичко вътре в мен.
Погледът ти - пронизващ,
като студена струна лед.

Тялото ти - изваяно красиво,
лежи на крехкото ми рамо.
А гласът ти - бяга диво,
като изгрева сутрин рано.

Отпусни гласа си, ума и сетивата.
Помисли за изгрева, дъжда и за дъгата.
Нека разкажа ти една история,
пък ти си извади собствена теория.

Много хора аз обичам,
но само Ти си в моето сърце.
Още щом очите ми те видят,
кръвта ми кипва и се смея като дете.

Любов ли е, не зная,
но не мисля, че съм готова за това.
Но сетивата сякаш се избистрят,
щом се изпълни нощната луна.

Обичаш ли ме? Не, недей!
Никога не бих ти го простила.
Да обичаш мен е като да пазиш ти дете,
вечно чакащо от татко си закрила!

По-добре недей!
Само ще ме нараниш!
Вместо туй преодолей гнева
и спри от мен да се боиш!

Обичам Те! - Голяма работа...
Питат ли ме - и този път ще отрека...
И, въпреки че тръгвам по пътеката безкрайна...
Повикаш ли ме -
ще намеря начин да се отзова!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивка Дикова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много хубаво стихотворение!
    Може би той не се бои от теб,
    а дали ще може да те закриля...
  • ЗАВЛАДЯВАЩО!!!
    Поздрави за прекрасното стихче!!!6++++
  • "Обичаш ли ме? Не, недей!
    Никога не бих ти го простила.
    Да обичаш мен е като да пазиш ти дете,
    вечно чакащо от татко си закрила!"
    Той може би мечтае да те закриля и да се грижи за теб, нали това е любовта? Поздрав и усмивка!
  • Много обичащо стихотворение.
    С обич, Ивка.

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....