16 нояб. 2007 г., 08:46

Обичаш ли ме? / Обичам те...

2.5K 0 4
Очите ти - като огън небесен,
изгарящ всичко вътре в мен.
Погледът ти - пронизващ,
като студена струна лед.

Тялото ти - изваяно красиво,
лежи на крехкото ми рамо.
А гласът ти - бяга диво,
като изгрева сутрин рано.

Отпусни гласа си, ума и сетивата.
Помисли за изгрева, дъжда и за дъгата.
Нека разкажа ти една история,
пък ти си извади собствена теория.

Много хора аз обичам,
но само Ти си в моето сърце.
Още щом очите ми те видят,
кръвта ми кипва и се смея като дете.

Любов ли е, не зная,
но не мисля, че съм готова за това.
Но сетивата сякаш се избистрят,
щом се изпълни нощната луна.

Обичаш ли ме? Не, недей!
Никога не бих ти го простила.
Да обичаш мен е като да пазиш ти дете,
вечно чакащо от татко си закрила!

По-добре недей!
Само ще ме нараниш!
Вместо туй преодолей гнева
и спри от мен да се боиш!

Обичам Те! - Голяма работа...
Питат ли ме - и този път ще отрека...
И, въпреки че тръгвам по пътеката безкрайна...
Повикаш ли ме -
ще намеря начин да се отзова!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивка Дикова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много хубаво стихотворение!
    Може би той не се бои от теб,
    а дали ще може да те закриля...
  • ЗАВЛАДЯВАЩО!!!
    Поздрави за прекрасното стихче!!!6++++
  • "Обичаш ли ме? Не, недей!
    Никога не бих ти го простила.
    Да обичаш мен е като да пазиш ти дете,
    вечно чакащо от татко си закрила!"
    Той може би мечтае да те закриля и да се грижи за теб, нали това е любовта? Поздрав и усмивка!
  • Много обичащо стихотворение.
    С обич, Ивка.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...