Очите ти - като огън небесен, изгарящ всичко вътре в мен. Погледът ти - пронизващ, като студена струна лед.
Тялото ти - изваяно красиво, лежи на крехкото ми рамо. А гласът ти - бяга диво, като изгрева сутрин рано.
Отпусни гласа си, ума и сетивата. Помисли за изгрева, дъжда и за дъгата. Нека разкажа ти една история, пък ти си извади собствена теория.
Много хора аз обичам, но само Ти си в моето сърце. Още щом очите ми те видят, кръвта ми кипва и се смея като дете.
Любов ли е, не зная, но не мисля, че съм готова за това. Но сетивата сякаш се избистрят, щом се изпълни нощната луна.
Обичаш ли ме? Не, недей! Никога не бих ти го простила. Да обичаш мен е като да пазиш ти дете, вечно чакащо от татко си закрила!
По-добре недей! Само ще ме нараниш! Вместо туй преодолей гнева и спри от мен да се боиш!
Обичам Те! - Голяма работа... Питат ли ме - и този път ще отрека... И, въпреки че тръгвам по пътеката безкрайна... Повикаш ли ме - ще намеря начин да се отзова!
"Обичаш ли ме? Не, недей!
Никога не бих ти го простила.
Да обичаш мен е като да пазиш ти дете,
вечно чакащо от татко си закрила!"
Той може би мечтае да те закриля и да се грижи за теб, нали това е любовта? Поздрав и усмивка!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Report an issue
Flag us for an inappropriate content which does not comply with the rules, authorship or ethic norms.
Please write only as a last resort with a specific indication of the irregularity and the availability of evidence!
Може би той не се бои от теб,
а дали ще може да те закриля...