16.11.2007 г., 8:46

Обичаш ли ме? / Обичам те...

2.5K 0 4
Очите ти - като огън небесен,
изгарящ всичко вътре в мен.
Погледът ти - пронизващ,
като студена струна лед.

Тялото ти - изваяно красиво,
лежи на крехкото ми рамо.
А гласът ти - бяга диво,
като изгрева сутрин рано.

Отпусни гласа си, ума и сетивата.
Помисли за изгрева, дъжда и за дъгата.
Нека разкажа ти една история,
пък ти си извади собствена теория.

Много хора аз обичам,
но само Ти си в моето сърце.
Още щом очите ми те видят,
кръвта ми кипва и се смея като дете.

Любов ли е, не зная,
но не мисля, че съм готова за това.
Но сетивата сякаш се избистрят,
щом се изпълни нощната луна.

Обичаш ли ме? Не, недей!
Никога не бих ти го простила.
Да обичаш мен е като да пазиш ти дете,
вечно чакащо от татко си закрила!

По-добре недей!
Само ще ме нараниш!
Вместо туй преодолей гнева
и спри от мен да се боиш!

Обичам Те! - Голяма работа...
Питат ли ме - и този път ще отрека...
И, въпреки че тръгвам по пътеката безкрайна...
Повикаш ли ме -
ще намеря начин да се отзова!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивка Дикова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много хубаво стихотворение!
    Може би той не се бои от теб,
    а дали ще може да те закриля...
  • ЗАВЛАДЯВАЩО!!!
    Поздрави за прекрасното стихче!!!6++++
  • "Обичаш ли ме? Не, недей!
    Никога не бих ти го простила.
    Да обичаш мен е като да пазиш ти дете,
    вечно чакащо от татко си закрила!"
    Той може би мечтае да те закриля и да се грижи за теб, нали това е любовта? Поздрав и усмивка!
  • Много обичащо стихотворение.
    С обич, Ивка.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...