Обичаше ли ти?
Обичаше ли ти?
Аз виждам,
края се задава.
И моля те прости ми,но...
Обичах те!
Обичаше ли ти?
Пред мен с цялата си
красота застана,
и с нежността си
сърцето ми плени.
Но не след дълго,
някак сиво стана.
Какво в нас се промени?
Аз ли малко
от себе си ти дадох...
или ти?
И някак неусетно,
изгубих те...
Изгуби ме и ти!
Сега стоя до теб и нищо няма.
Ни стих,ни строфа, ред дори...
Душата ми дерзае,страда.
Как всичко толкова бързо,
може да се промени!?
И любовта ни,
която беше уж за двама,
сега притихнала в ъгъла мълчи.
Стоя и аз безмълвен,
вперил поглед в края,
и макар леко безразличен,зная-
обичах те!
А обичаше ли ти?
Иван Стоянов.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Стоянов Все права защищены
