5 нояб. 2008 г., 20:48

Обично 

  Поэзия » Любовная
769 0 11
Теменужен поглежда ме здрачът,
звездна нощ
галещ с клепки босилкови,
а луната-сълза
кротко плаче,
и на шепот приижда -
"обичам те".

Теб. -
Последната глътка рубинена,
в саркофага кристален
на моята чаша -
измълчана,
копняна,
непита...
изсънувана само
с цвета на кръвта ми.

© Радост Даскалова Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??