Oбичта на грешните
Такситата като листа опадали
навярно пожълтели са от бързане,
а вятърът се чуди на площада ли,
за назидание октомври вързан е.
По стъпките ми скачат поразрошени
онези врани странно любопитните.
Ноември идва толкова разкошен и
се пита: След октомври ли ще литнете?
Студът в сърцето бавно пуска корени
и изкълвават гълъбите нищото.
Октомври тръгва тъжен и покорен и
със стихове запалва ви огнището.
И имитира вятърът веселие,
прикрива вещо ноктите на зимата.
и плисва път безкраен... За къде ли е?
И аз ще тръгвам... Цигани сме тримата,
щом падне сняг и задимят комините,
ако среднощ внезапно се събудите,
постоплени от стиховете – сините
и обичта на грешните и лудите...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
