Oбичта на грешните

31 окт. 2024 г., 08:41

Поэзия

107 2 2

Такситата като листа опадали
навярно пожълтели са от бързане,
а вятърът се чуди на площада ли,
за назидание октомври вързан е.

По стъпките ми скачат поразрошени
онези врани странно любопитните.
Ноември идва толкова разкошен и
се пита: След октомври ли ще литнете?

Студът в сърцето бавно пуска корени
и изкълвават гълъбите нищото.
Октомври тръгва тъжен и покорен и
със стихове запалва ви огнището.

И имитира вятърът веселие,
прикрива вещо ноктите на зимата.
и плисва път безкраен... За къде ли е?
И аз ще тръгвам... Цигани сме тримата,

щом падне сняг и задимят комините,
ако среднощ внезапно се събудите,
постоплени от стиховете – сините
и обичта на грешните и лудите...