Има обич в сърцето ми много, и сила.

И не е за награда и не е за разплата.

Вероятно защото обич ме е родила,

само нея си имам и от нея си патя.

Но какво да я правя - тя от мене извира,

давам я лесно и не търся отплата.

Но не искам да давам обич на сила,

обич се дава, когато я взимат.

Обичта не е нещо голямо, велико,

Тя е хиляди малки неща във комбина.

Иска се смелост да я даваш открито,

но помни: "Тя не е просякиня!"

Всичко, което е нужно е време.

Да я приемаш, да искаш от нея.

Ако не можеш да вземаш е бреме,

ако не давам от нея... линея.

Обич и сила аз имам си много.

Искам да давам. Но нямам време.

Да прося, да търся, да ровя из него

дали е готов да поиска да вземе.