Sep 19, 2018, 1:42 PM

Обичта не е просякиня

  Poetry » Other
835 0 1

Има обич в сърцето ми много, и сила.

И не е за награда и не е за разплата.

Вероятно защото обич ме е родила,

само нея си имам и от нея си патя.

 

Но какво да я правя - тя от мене извира,

давам я лесно и не търся отплата.

Но не искам да давам обич на сила,

обич се дава, когато я взимат.

 

Обичта не е нещо голямо, велико,

Тя е хиляди малки неща във комбина.

Иска се смелост да я даваш открито,

но помни: "Тя не е просякиня!"

 

Всичко, което е нужно е време.

Да я приемаш, да искаш от нея.

Ако не можеш да вземаш е бреме,

ако не давам от нея... линея.

 

Обич и сила аз имам си много.

Искам да давам. Но нямам време.

Да прося, да търся, да ровя из него

дали е готов да поиска да вземе.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петиана Нико All rights reserved.

Comments

Comments

  • Вълнуваща изповед е този стих, Бени. Ще докосне много сърца.
    В добра форма си изразила чувства и мисли.
    Да бъде любов!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...