1 июн. 2015 г., 00:05

Обичта незаменима

555 0 0

 

 

                   Обичта незаменима

 

 

               С радостите ви живях

               и с тъгите ви тъгувах.

               Остана живото от тях,

               което винаги си струва.

 

              Но всеки, някак си далеч,

              дори от себе си далече,

              пътува гратис и с билет

              и... няма вече... не... и... вече..

 

              Животът, този тарикат,

              пробутва нови запознанства -

              интересен, по-друг свят,

              но кръстен в чуждите пространства.

 

              Нов е приятелят и днес,

              ще е партньорът с модна дреха.

              Приятелят - от днес - дали

              ще ни намигне за утеха?

 

              Не, няма той да затъжи

              за задушените огнища

               и за бездомните мечти,

               и за одърпаните истини.

 

               А колко пъти със смъртта

               открито, силно се ръкувахме,

               че стана ни като съдба

               и с нея да си другаруваме!

 

               Не е въпросът в старостта,

               не става дума за годините,

               проблемът е, че обичта

               не се продава по витрините.

 

              

              

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...