Обичта незаменима
С радостите ви живях
и с тъгите ви тъгувах.
Остана живото от тях,
което винаги си струва.
Но всеки, някак си далеч,
дори от себе си далече,
пътува гратис и с билет
и... няма вече... не... и... вече..
Животът, този тарикат,
пробутва нови запознанства -
интересен, по-друг свят,
но кръстен в чуждите пространства.
Нов е приятелят и днес,
ще е партньорът с модна дреха.
Приятелят - от днес - дали
ще ни намигне за утеха?
Не, няма той да затъжи
за задушените огнища
и за бездомните мечти,
и за одърпаните истини.
А колко пъти със смъртта
открито, силно се ръкувахме,
че стана ни като съдба
и с нея да си другаруваме!
Не е въпросът в старостта,
не става дума за годините,
проблемът е, че обичта
не се продава по витрините.
© Виолета Томова All rights reserved.