Jun 1, 2015, 12:05 AM

Обичта незаменима

  Poetry » Other
553 0 0

 

 

                   Обичта незаменима

 

 

               С радостите ви живях

               и с тъгите ви тъгувах.

               Остана живото от тях,

               което винаги си струва.

 

              Но всеки, някак си далеч,

              дори от себе си далече,

              пътува гратис и с билет

              и... няма вече... не... и... вече..

 

              Животът, този тарикат,

              пробутва нови запознанства -

              интересен, по-друг свят,

              но кръстен в чуждите пространства.

 

              Нов е приятелят и днес,

              ще е партньорът с модна дреха.

              Приятелят - от днес - дали

              ще ни намигне за утеха?

 

              Не, няма той да затъжи

              за задушените огнища

               и за бездомните мечти,

               и за одърпаните истини.

 

               А колко пъти със смъртта

               открито, силно се ръкувахме,

               че стана ни като съдба

               и с нея да си другаруваме!

 

               Не е въпросът в старостта,

               не става дума за годините,

               проблемът е, че обичта

               не се продава по витрините.

 

              

              

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....