Обичта незаменима

               С радостите ви живях

               и с тъгите ви тъгувах.

               Остана живото от тях,

               което винаги си струва.

              Но всеки, някак си далеч,

              дори от себе си далече,

              пътува гратис и с билет

              и... няма вече... не... и... вече..

              Животът, този тарикат,

              пробутва нови запознанства -

              интересен, по-друг свят,

              но кръстен в чуждите пространства.

              Нов е приятелят и днес,

              ще е партньорът с модна дреха.

              Приятелят - от днес - дали

              ще ни намигне за утеха?

              Не, няма той да затъжи

              за задушените огнища

               и за бездомните мечти,

               и за одърпаните истини.

               А колко пъти със смъртта

               открито, силно се ръкувахме,

               че стана ни като съдба

               и с нея да си другаруваме!

               Не е въпросът в старостта,

               не става дума за годините,

               проблемът е, че обичта

               не се продава по витрините.