6 февр. 2021 г., 22:50

Обичта поражда обич

850 1 0

Ако човек обича ще се върне ли?

Ако човек обича никога няма да си тръгне!

 

На този свят съществуват доста абсурди, нередности и глупости, но невъзможната любов не е част от тях. Всъщност, няма такова нещо като невъзможна любов. Това, че се среща по-често във филмите, отколкото в действителност, не я прави по-малко реалистична. И напук на вярванията, не е достатъчно да имаш въображение, за да създадеш филм със сюжет за невъзможната любов. Преди всичко, ако искаш същият да е успешен, ти трябва личен опит. Трябва да си изпитал това. Да си вкусил от разочарованието, болката, тъгата, самотата. Да си се борил и да си спечелил.

 

Навярно по света има хиляди, да не кажа стотици хиляди хора, които всекидневно действат, полагат усилия и влагат, още и още, емоции, за да превърнат уж невъзможното във възможно. Когато обичаш и си обичан, независимо от препятствията, знаеш, че пътят е един и краят е щастие. Всички пречки, предразсъдъци, завистливи и озлобени коментари на останалите са част от изпитанията. Изпитанията, които поваляш, едно след друго, тогава и само тогава, когато обичаш истински.

 

А, каже ли ти душата, че обича човека нито има съмнения, нито колебания. Посрещаш всяка трудност с нужната мотивация и енергия. С високо вдигната глава. Знаейки за какво се бориш. Като за финал, неслучайно фразата „няма невъзможни неща“ се счита за клиширана от доста хора. Ала тези, които вярват в нея са тези, които променят света около себе си. Тези, които се докосват до сакралното и ценното в живота.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Влюбения Анонимник Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...