12 нояб. 2007 г., 19:04

Обикновена

1.4K 0 5
Аз съм обикновена непозната,
когато някой срещне ме в нощта
да галя рози и да снимам небесата,
а всъщност съм изплакана сълза.
Аз съм обикновена и позната,
когато пея с пълен глас
по улиците, в парка, из полятa...
Аз чувствам, сякаш ангел пее с нас.
Аз съм и близка, и далечна:
усмихвам се на всички от сърце,
с душата си поемам всяка болка,
а в мислите си бродя надалеч.
Аз съм обикновена. Но в живота
ще срещна някъде едно момче,
за него ще съм близка и позната,
и най-необикновения човек.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...