Nov 12, 2007, 7:04 PM

Обикновена

  Poetry » Other
1.4K 0 5
Аз съм обикновена непозната,
когато някой срещне ме в нощта
да галя рози и да снимам небесата,
а всъщност съм изплакана сълза.
Аз съм обикновена и позната,
когато пея с пълен глас
по улиците, в парка, из полятa...
Аз чувствам, сякаш ангел пее с нас.
Аз съм и близка, и далечна:
усмихвам се на всички от сърце,
с душата си поемам всяка болка,
а в мислите си бродя надалеч.
Аз съм обикновена. Но в живота
ще срещна някъде едно момче,
за него ще съм близка и позната,
и най-необикновения човек.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...