15 авг. 2019 г., 06:15

Обикновена градска драма

880 3 25

Август. Лек ветрец.
Пейка. Парк. И двама.
Той със тъмни очила.
Тя със рокля на цветя.
Крепи го него чашата с кафе.
Тя, нали е дама - поклаща
лекичко краче. Сандалът пада.
Той го хваща. И автоматично

драмата отпада :)))
После като изгубено дете
отронва с дрезгав глас:
- Не съм изобщо в час!
От както те познавам
и сметките за ток забравям! :))
Тя кичур от косата си оправя
и, грациозна, бавно се изправя:
- Тъй ли?!... О, мили Боже...
Ама, как?! Така не може!!! :))
Първо тока ще платиш!
После на бегом във
гражданското ще вървиш! :)))

Лек ветрец. Пейка.
Парк. Любов. И двама...
Токът е платен. От там нататък е
обикновена градска драма... :)))


Жени Иванова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Jasmin Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Наливам ти поредното мартини.
    Щом погледа си котешки премрежиш
    напук на всички родства със богини
    сърцето ми дано да не уцелиш...
  • кристални чаши и мартини
    малка капка от ръба се стича
    и рисува някакви картини...
    неглижето ми почти не диша ))))
    а жартиерите ми са красиви...
    точно няма как да ги опиша )
    тъкмо за калибър двадесет и две
    и тук зацикля здравият ми разум )
    (сервирам и сметана с плодове)
    как ли ще се справя с твоя Магнум )))))))))))))
  • Добър вечер...Пистолета
    скрил съм под юргана.
    Изстуди ли питиета?
    Сложи ли пеньоара?
    Не за друго, ами още
    августовски жеги...
    топло ше ти е с плисета,
    дай по жартиери!
    :D
  • понякога на тъмно романтиката има друг вкус... и чак на сутринта се сещаш, че може и да има глоби )
  • Инък тъмно, че и глоби...хаха!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...