Август. Лек ветрец.
Пейка. Парк. И двама.
Той със тъмни очила.
Тя със рокля на цветя.
Крепи го него чашата с кафе.
Тя, нали е дама - поклаща
лекичко краче. Сандалът пада.
Той го хваща. И автоматично
драмата отпада :)))
После като изгубено дете
отронва с дрезгав глас:
- Не съм изобщо в час!
От както те познавам
и сметките за ток забравям! :))
Тя кичур от косата си оправя
и, грациозна, бавно се изправя:
- Тъй ли?!... О, мили Боже...
Ама, как?! Така не може!!! :))
Първо тока ще платиш!
После на бегом във
гражданското ще вървиш! :)))
Лек ветрец. Пейка.
Парк. Любов. И двама...
Токът е платен. От там нататък е
обикновена градска драма... :)))
Жени Иванова
© Jasmin Все права защищены
Щом погледа си котешки премрежиш
напук на всички родства със богини
сърцето ми дано да не уцелиш...