15.08.2019 г., 6:15

Обикновена градска драма

878 3 25

Август. Лек ветрец.
Пейка. Парк. И двама.
Той със тъмни очила.
Тя със рокля на цветя.
Крепи го него чашата с кафе.
Тя, нали е дама - поклаща
лекичко краче. Сандалът пада.
Той го хваща. И автоматично

драмата отпада :)))
После като изгубено дете
отронва с дрезгав глас:
- Не съм изобщо в час!
От както те познавам
и сметките за ток забравям! :))
Тя кичур от косата си оправя
и, грациозна, бавно се изправя:
- Тъй ли?!... О, мили Боже...
Ама, как?! Така не може!!! :))
Първо тока ще платиш!
После на бегом във
гражданското ще вървиш! :)))

Лек ветрец. Пейка.
Парк. Любов. И двама...
Токът е платен. От там нататък е
обикновена градска драма... :)))


Жени Иванова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jasmin Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наливам ти поредното мартини.
    Щом погледа си котешки премрежиш
    напук на всички родства със богини
    сърцето ми дано да не уцелиш...
  • кристални чаши и мартини
    малка капка от ръба се стича
    и рисува някакви картини...
    неглижето ми почти не диша ))))
    а жартиерите ми са красиви...
    точно няма как да ги опиша )
    тъкмо за калибър двадесет и две
    и тук зацикля здравият ми разум )
    (сервирам и сметана с плодове)
    как ли ще се справя с твоя Магнум )))))))))))))
  • Добър вечер...Пистолета
    скрил съм под юргана.
    Изстуди ли питиета?
    Сложи ли пеньоара?
    Не за друго, ами още
    августовски жеги...
    топло ше ти е с плисета,
    дай по жартиери!
    :D
  • понякога на тъмно романтиката има друг вкус... и чак на сутринта се сещаш, че може и да има глоби )
  • Инък тъмно, че и глоби...хаха!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...