Обикновена градска драма

15.08.2019 г., 6:15 ч.

Поезия » Хумористична

5.0 (7)

751 3 25

Август. Лек ветрец.
Пейка. Парк. И двама.
Той със тъмни очила.
Тя със рокля на цветя.
Крепи го него чашата с кафе.
Тя, нали е дама - поклаща
лекичко краче. Сандалът пада.
Той го хваща. И автоматично
драмата отпада :)))
После като изгубено дете
отронва с дрезгав глас:
- Не съм изобщо в час! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Охлювчето, което искаше да спре времето
Сънувам те

Сънувах дом. И ти дойде. Бе топло, светло и уютно. Постлахме си вечерното небе и пожелахме да е късн...
Участ

Участ На Галена Воротинцева Аз не съм твоят мъж. За беда. Чудодейство не ми е присъщо: нито ходя сре...
Метаморфоза

От нощите си искам да избягам, но вече няма как да се владея... Чуждея - сам на себе си чуждея, игла...

Още произведения »