ОБИКНОВЕНИ НЕЩА
И малко стига ми – да съм щастлива –
в изострения въздух сутрин рано
да заухае на кафе и кифли,
да ме погали с топли длани мама,
да чакам вест от моето детенеце –
и то все някога да я изпрати,
умората да свличам бързо вечер
и да сънувам чисто и понятно,
когато кажа – Добър ден, съседе,
вратата си пред мен да не затръшва,
и всеки ден по пътя да ме следва ...