24.02.2021 г., 17:33

Обикновени неща

541 6 16

ОБИКНОВЕНИ НЕЩА

 

И малко стига ми – да съм щастлива –

в изострения въздух сутрин рано

да заухае на кафе и кифли,

да ме погали с топли длани мама,

да чакам вест от моето детенеце –

и то все някога да я изпрати,

умората да свличам бързо вечер

и да сънувам чисто и понятно,

когато кажа – Добър ден, съседе,

вратата си пред мен да не затръшва,

и всеки ден по пътя да ме следва

кварталното кутре – за хрисим къшей,

пчелата своя дар да ме дарува –

крилца от мараня и медна капка,

щурците в август дълго да тактуват

в тревите сухи лунната соната,

да имам спътник – весел и безгрижен,

и с него да забравя всички дати,

да може вдън душата му да виждам,

щом Господ Бог за обич ме е пратил.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...