24.02.2021 г., 17:33

Обикновени неща

540 6 16

ОБИКНОВЕНИ НЕЩА

 

И малко стига ми – да съм щастлива –

в изострения въздух сутрин рано

да заухае на кафе и кифли,

да ме погали с топли длани мама,

да чакам вест от моето детенеце –

и то все някога да я изпрати,

умората да свличам бързо вечер

и да сънувам чисто и понятно,

когато кажа – Добър ден, съседе,

вратата си пред мен да не затръшва,

и всеки ден по пътя да ме следва

кварталното кутре – за хрисим къшей,

пчелата своя дар да ме дарува –

крилца от мараня и медна капка,

щурците в август дълго да тактуват

в тревите сухи лунната соната,

да имам спътник – весел и безгрижен,

и с него да забравя всички дати,

да може вдън душата му да виждам,

щом Господ Бог за обич ме е пратил.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...