Обир

22 янв. 2012 г., 12:25

Поэзия » Для детей

720 0 2

Тръгнала е баба Нуша
във ръка с чувал голям
да обира чужда круша,
без да знае що е срам.

Уж е немощна и стара -
просто да я съжалиш.
С нея в спортна надпревара
няма да си печеливш.

"Крушата ще обера
на комшията Стамат.
До довечера таман
ще направя мармалад."

Към дървото баба Нуша
вече приближава.
Нещо май не е наред.
Вижда се - дървото шава.

"Дъртата клюкарка Кина
пак ме изпревари.
Но ще види месечина!
Гръм сега ще я удари!"

Каза туй и се захвана
за горката круша.
Залюля я като великан
слабичката баба Нуша.

Кина на земята падна.
Лекичко се поудари.
Няма време да реве -
само да избяга свари.

Плодове се разпиляха,
листче даже не остана.
От гората щом пристигне,
крушите да изяде Мецана!

Crazy-Loca (Детелина Стефанова)

2012-01-24T09:35:02+02:00

Радвам се, че съм дала повод за добро настроение Благодаря и хубав ден!
veesii70 (Веселка Стойнева)

2012-01-24T08:12:46+02:00

Интересен стих за малки и големи! Поздрави за настроението !