Обир
Тръгнала е баба Нуша
във ръка с чувал голям
да обира чужда круша,
без да знае що е срам.
Уж е немощна и стара -
просто да я съжалиш.
С нея в спортна надпревара
няма да си печеливш.
"Крушата ще обера
на комшията Стамат.
До довечера таман
ще направя мармалад."
Към дървото баба Нуша
вече приближава.
Нещо май не е наред.
Вижда се - дървото шава.
"Дъртата клюкарка Кина
пак ме изпревари.
Но ще види месечина!
Гръм сега ще я удари!"
Каза туй и се захвана
за горката круша.
Залюля я като великан
слабичката баба Нуша.
Кина на земята падна.
Лекичко се поудари.
Няма време да реве -
само да избяга свари.
Плодове се разпиляха,
листче даже не остана.
От гората щом пристигне,
крушите да изяде Мецана!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Детелина Стефанова Все права защищены
Благодаря и хубав ден!
