Обир
Тръгнала е баба Нуша
във ръка с чувал голям
да обира чужда круша,
без да знае що е срам.
Уж е немощна и стара -
просто да я съжалиш.
С нея в спортна надпревара
няма да си печеливш.
"Крушата ще обера
на комшията Стамат.
До довечера таман
ще направя мармалад."
Към дървото баба Нуша
вече приближава.
Нещо май не е наред.
Вижда се - дървото шава.
"Дъртата клюкарка Кина
пак ме изпревари.
Но ще види месечина!
Гръм сега ще я удари!"
Каза туй и се захвана
за горката круша.
Залюля я като великан
слабичката баба Нуша.
Кина на земята падна.
Лекичко се поудари.
Няма време да реве -
само да избяга свари.
Плодове се разпиляха,
листче даже не остана.
От гората щом пристигне,
крушите да изяде Мецана!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Детелина Стефанова Всички права запазени
Благодаря и хубав ден!
