22.01.2012 г., 12:25 ч.

Обир 

  Поезия » За деца
691 0 2

Тръгнала е баба Нуша
във ръка с чувал голям
да обира чужда круша,
без да знае що е срам.

 

Уж е немощна и стара -
просто да я съжалиш.
С нея в спортна надпревара
няма да си печеливш.

 

"Крушата ще обера
на комшията Стамат.
До довечера таман
ще направя мармалад."

 

Към дървото баба Нуша
вече приближава.
Нещо май не е наред.
Вижда се - дървото шава.

 

"Дъртата клюкарка Кина
пак ме изпревари.
Но ще види месечина!
Гръм сега ще я удари!"

 

Каза туй и се захвана
за горката круша.
Залюля я като великан
слабичката баба Нуша.

 

Кина на земята падна.
Лекичко се поудари.
Няма време да реве -
само да избяга свари.

 

Плодове се разпиляха,
листче даже не остана.
От гората щом пристигне,
крушите да изяде Мецана!

© Детелина Стефанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??