...Облачета бели...
...Облачета бели...
(Посветено на белите тъмнини )
Благослови ме облаче бяло,
Една нежна и бяла тъмнина в небето,
сътворила се от дим, памук и въздух
разплака се, заболя я много сърцето,
когато видя в гората да умира от задух
цвете бедно и бяло, откраднато от съдбата
било наивно то, че на чувството се поддало,
че се предало изцяло в битката за светлината
но така узнало, че любовно да се стопли - не е грешало!
И реши да го попита тъмнината"В огън и мъки живее ли се?!”
А то твърдо отвърна и "Щом при мене те прати живота,
значи не ме е забравил или изоставил, моля те, не бой се!
Дори да изгоря, знам - възражда ме с вода любовта ти!
Тогава вятърът, приятел и на двамата до езерото ги заведе
и донесе им в бурята на водопада - радост, мир и успокоение...
Тъмнината бяла изпълни се със роса, заваля и също се отдаде,
а цветето безусловно потопи се в свежия дъждец, в бяло опиянение...!
...с любовта ти...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лили Вълчева Все права защищены
