Apr 15, 2016, 11:52 AM

...Облачета бели... 

  Poetry » Love
1133 1 3

...Облачета бели...
 
(Посветено на белите тъмнини )
 
                                                                     Благослови ме облаче бяло,
 
 
Една нежна и бяла тъмнина в небето,
сътворила се от дим, памук и въздух

 разплака се, заболя я много сърцето,
когато видя в гората да умира от задух

 

цвете бедно и бяло, откраднато от съдбата
било наивно то, че на чувството се поддало,
че се предало изцяло в битката за светлината
но така узнало, че любовно да се стопли - не е грешало!

 

И реши да го попита тъмнината"В огън и мъки живее ли се?!”
А то твърдо отвърна и "Щом при мене те прати живота,
значи не ме е забравил или изоставил, моля те, не бой се!
Дори да изгоря, знам - възражда ме с вода любовта ти!

 

Тогава вятърът, приятел и на двамата до езерото ги заведе
и донесе им в бурята на водопада - радост, мир и успокоение...
Тъмнината бяла изпълни се със роса, заваля и също се отдаде,
а цветето безусловно потопи се в свежия дъждец, в бяло опиянение...!

                                                                     

                                                                                         ...с любовта ти...

 

© Лили Вълчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??