20 июн. 2022 г., 19:54

Облачето - супермен

755 0 0

 

 

Облаче в небе се рее,

хем свирука, хем си пее:

„Вижте колко съм чудесно,

рошаво и интересно!

Мога като птиче ято,

без умора цяло лято,

да прелитам над Балкана

и дори... над океана.

Мога също, щом допусна

в дъжд надолу да се спусна.

Мокър, силен и намръщен,

в супермен се аз превръщам.

Мога... слънцето да скрия,

без да ползвам и магия,

та най-светлият от дните

да е в мрак от висините!“

 

Тъй се хвалеше хлапакът,

без да види от шубрака,

как южнякът се обърна

и в сълзи го той превърна.

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...