Облаче в небе се рее,
хем свирука, хем си пее:
„Вижте колко съм чудесно,
рошаво и интересно!
Мога като птиче ято,
без умора цяло лято,
да прелитам над Балкана
и дори... над океана.
Мога също, щом допусна
в дъжд надолу да се спусна.
Мокър, силен и намръщен,
в супермен се аз превръщам.
Мога... слънцето да скрия,
без да ползвам и магия,
та най-светлият от дните
да е в мрак от висините!“
Тъй се хвалеше хлапакът,
без да види от шубрака,
как южнякът се обърна
и в сълзи го той превърна.
© Таня Мезева Всички права запазени