15 янв. 2018 г., 01:22

Облачно

927 1 0

Облачно небето, виждам – ще вали.

Надвиснали са тъмни, тежки облаци.

Пристъпвах бавно, но джапнах в кална локва

и преди да завали

бях вече мокър, че съдба било нали!

 

Първите капки се стовариха  и ето

потъваха в кожата ми, достигайки сърцето,

но и то бе вече влажно, мокро

от сълзите ти, майко,

дето падат отвисоко!

 

Капките падат и чувам ти мислите,

нежни – не като времето – вкиснати,

не бих се оплакал, но ще кажа  добре съм

‘щото време ще дойде,

да те виждам само насън!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Станиславов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...