15 янв. 2018 г., 01:22

Облачно

916 1 0

Облачно небето, виждам – ще вали.

Надвиснали са тъмни, тежки облаци.

Пристъпвах бавно, но джапнах в кална локва

и преди да завали

бях вече мокър, че съдба било нали!

 

Първите капки се стовариха  и ето

потъваха в кожата ми, достигайки сърцето,

но и то бе вече влажно, мокро

от сълзите ти, майко,

дето падат отвисоко!

 

Капките падат и чувам ти мислите,

нежни – не като времето – вкиснати,

не бих се оплакал, но ще кажа  добре съм

‘щото време ще дойде,

да те виждам само насън!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Станиславов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...