Облачно
907
1
0
Облачно небето, виждам – ще вали.
Надвиснали са тъмни, тежки облаци.
Пристъпвах бавно, но джапнах в кална локва
и преди да завали
бях вече мокър, че съдба било нали!
Първите капки се стовариха и ето
потъваха в кожата ми, достигайки сърцето,
но и то бе вече влажно, мокро
от сълзите ти, майко,
дето падат отвисоко!
Капките падат и чувам ти мислите,
нежни – не като времето – вкиснати,
не бих се оплакал, но ще кажа добре съм
‘щото време ще дойде,
да те виждам само насън!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Станиславов Всички права запазени
