Облачно небето, виждам – ще вали.

Надвиснали са тъмни, тежки облаци.

Пристъпвах бавно, но джапнах в кална локва

и преди да завали

бях вече мокър, че съдба било нали!

Първите капки се стовариха  и ето

потъваха в кожата ми, достигайки сърцето,

но и то бе вече влажно, мокро

от сълзите ти, майко,

дето падат отвисоко!

Капките падат и чувам ти мислите,

нежни – не като времето – вкиснати,

не бих се оплакал, но ще кажа  добре съм

‘щото време ще дойде,

да те виждам само насън!