Jan 15, 2018, 1:22 AM

Облачно

912 1 0

Облачно небето, виждам – ще вали.

Надвиснали са тъмни, тежки облаци.

Пристъпвах бавно, но джапнах в кална локва

и преди да завали

бях вече мокър, че съдба било нали!

 

Първите капки се стовариха  и ето

потъваха в кожата ми, достигайки сърцето,

но и то бе вече влажно, мокро

от сълзите ти, майко,

дето падат отвисоко!

 

Капките падат и чувам ти мислите,

нежни – не като времето – вкиснати,

не бих се оплакал, но ще кажа  добре съм

‘щото време ще дойде,

да те виждам само насън!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Станиславов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...